Приключенията на Киън и мама: Подарък за 9-та месечинка

                                

Здравейте, бебки, бебчовци и мами!

Тъкмо щях да ви пиша за 9-тата си месечинка и то стана пак еднаааа. Какво да ви кажа. Повече от 30 години обикалям наоколо да си търся родители и накрая си ги намерих. Ама сега се чудя дали да не бях пообиколил ооооще малко. Защо ли….ами. Лягам си аз вечерта на 28-ми с мисълта как ще се събудя след няколко часа и мама ще ме е гушнала, и как ще ми каже, че имам нов подарък и после ще излезем на разходка (без да ми е сменяла памперса и дрехите разбира се, защото мнооого мразя това занимание и винаги гледам да се въртя, да лазя, да бягам от ръцете й, да се опитвам да падна от леглото, да си извадя ръцете от дрехата, и да се завъртя при слагането на памперса, да си събуя чорапите и през цялото това време или да мрънкам или направо да рева…А всъщност май мама мрази това занимание повече и от мен. Защо ли?). Извинете. Отплеснах се. 

Та тъкмо си сънувам аз едни хубави бебешки сънища (няма да ви ги разкажа, защото после ще хванете бебоците си на тясно, и те няма да имат извинения за повечето бели) и си мисля насън как ще се събудя на 9 месеца, един такъв голям-голям, и животът ще е още по-прекрасен, и броят на НЕ-тата ще е намалял, за сметка на ДА-тата и усмивките, а то каква стана тя. Каква ли? Ами една такава много неприятна. Ама наистина неприятна.

Тъкмо си сънувам аз сладко-сладко… преди първи петли, но пък и малко след други раннобудни бебета, и си мисля каква ли играчка ще получа за 9-тата си месечинка, когато… Когато бивам налаган по главата. И започвам да рева. Силно. Ооооще по-силно. Събуждам се аз с рев, защото мама ме шляпа по главата. Ама разбирайте най-сериозно си ме тупанчи по главата, а аз миличкият се чудя какво й стана на тази жена. Всичко й беше наред предишната вечер. Нахрани ме, нагушка ме, наговори ми едни хубави неща и ми обеща да ме събуди с изненада на следващият ден. А пък то една изненадаааа.😦 Друга такава не искам!

И си мисля „Добре бе, мамо, не можеше ли да ме изненадаш с нещо различно от бой по главата?“

И я чух как ми се извинява и ми обяснява, че е сънувала кошмар и как някакъв паяк лазел по нея и тя се опитвала да го махне от себе си. Нямам нищо против, ама защо трябваше мен да бие по главата. И то продължително. Те хората махат паяк с едно махване на ръката си, а не като нея с цял парад от ръкомахания.

Та така с моята родителка. Обича ме, ама вижте какви работи прави с мен.🙂

А на вас какво ви правят вашите родители от обич?

И понеже стана дълго, ама мама не ме пуска често на лаптопа, защото съм бил вадел клавишите… та искам да честитя на всички бебки и бебчовци пропуснатите месечинки, поникналите зъби, проходилите крачета, изправените дупета, стоящите бебета, ядящите попара (ей за това много ви уважавам да знаете…аз това нещо толкова силно го мразя…почти колкото зелените чушки) и да пожелая на мамите да… тейк ит иизи, защото скоро ще проходим всички и тогава ще стане истинско парти с нотки на екшън от кунг фу панда. Пу аз съм пандата!🙂

Прегръщам ви и ви целувам,

Ваш Киън

(макар да се чувствам като Патиланчо с мама Цоцолана, но това е друга тема! )

текст: мама Кали за Всичко за детето

About LadyDiDi

Mommy to a little princess since 30th April 2011 * Restless soul with colourful thoughts * Bulgarian living in the UK *

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: