Как да оцелеем в гората от съвети?

Като една майка с вече цели 10 месеца стаж, реших да дам своя принос, къде сериозно, къде не, в съветването на бъдещите майки. Ако сте бременна за първи път, вече със сигурност сте забелязали, че всичко живо около вас се надпреварва да ви дава съвети и насоки свързани с раждането и отглеждането на детето. Това, което също сигурно вече сте забелязали, е че съветите на едни са коренно противоположни на съветите на други. Като една съвременна бъдеща майка, вероятно влизате да проверите къде се крие истината в интернет. Попадате на различни форуми и сайтове и откривате още много, ама много мнения – едните в защита на едната теза, другите в защита на другата, трети са забили в посока, за която и не сте предполагали. Ето и моя опит да ви помогна да се ориентирате по-лесно в гората от разнородни мнения по различни теми:

Кърменето

Кърменето е, разбира се, най-препоръчителния начин за хранене на бебето в първите месеци(а и след това, ако имате възможност и желание). За съжаление, това което сте прочели и чули, че кърменето не се случва толкова лесно при всички, е вярно. Което обаче в никой случай не означава, че трябва бързо да се откажете от него(нито пък предварително да се настройвате, че ще ви е трудно, може при вас това да се случи съвсем лесно). Бях изумена какъв голям брой майки ми казаха, че са кърмили две-три седмици и са спрели, защото кърмата им спряла внезапно или не била достатъчно хранителна. Сигурна съм че при една част наистина е било така, но не и при такъв голям процент майки. Човек, когато не желае да прави нещо, винаги намира оправдания. Ако искате да кърмите, има много неща, които да направите – лактогонни чайове, хомеопатични средства, определени храни и напитки, на които да наблегнете и не на последно място консултанти по кърмене от различни организации, които са винаги много отзивчиви. Ако имате желание – има начин, не се отказвайте, особено ако мислите, че ще изпитвате чувство на вина, ако не кърмите.
Ако обаче кърменето ви се отразява по някакъв начин отрицателно, било то здравословно, било то емоционално или психически, до такава степен че пречи на нормалната ви комуникация с детето, тогава няма нужда да насилвате и измъчвате себе си. Адаптирането мляко може да не е естествен продукт, но много деца са отгледани с него и са пораснали нормални и здрави хора. За да се грижите за детето си добре, трябва и вие да сте в кондиция. Така че, ако решите, че спирането на кърменето ще ви се отрази положително, не давайте ухо, на тези които ще се опитат да ви вменят вина. Дори ако се налага за известен период ограничете контактите си с тези хора или ясно им заявете, че това е лично решение и не ви е приятно да продължавате да го обсъждате.
Как да кърмите или давате адаптирано мляко – с режим или на поискване? В интернет мненията са в полза на втория вариант, какъвто е и съвета на Световната Здравна Организация(СЗО). Моя съвет е да не решавате как ще храните, преди самата поява на бебчето, защото то може да е на различно мнение от вашето. Ако детето се буди по на често и търси храна преди часовете, които сте определили – храненето на поискване според мен ще ви се стори по-удачно. Моето дете обаче е отгледано с хранене на режим без никакъв проблем, никога не е плакал преди часа за хранене, често дори го е проспивал и съм го събуждала, за да го нахраня(за което често съм била критикувана, но детето ми си наддаваше добре и се чувстваше добре, и не ме притесняваха чуждите мнения). Ако ви се случи да имате такова дете като моето, съвсем спокойно можете да приложите хранене на режим. Важно е детето да се чувства спокойно, да наддава и по това ще разберете, че процедирате правилно. Никога не е късно да смените тактиката си на хранене, ако досегашната ви се струва неудачна. Същото се отнася и за нощното хранене – ако детето се буди често нощем и единствения ви начин да го успокоите е млякото или кърмата, особено в първите месеци, можете съвсем спокойно да храните и през нощта, дори често съм срещала мнението, че нощното хранене е много важно. Ако обаче детето ви спи непробудно нощем, ми се вижда просто безумие да го будите само и само, за да имате нощно хранене.

Храненето и захранването

Кога да захраним детето? И затова ще срещнете различни мнения. СЗО препоръчва изключително кърмене или хранене с АМ – то ест  до шестия месец на бебето нищо различно от кърма или адаптирано мляко. Много педиатри и по-възрастни хора обаче сигурно ще ви посъветват да давате вода и сокчета на бебето още от втория месец. Кой да послушате? Водете се по детето и инстинкта си. Аз не послушах нито едно от тези мнения и захраних с нещо различно от кърма в четвъртия месец, когато ми се стори удачно, когато детето вече проявяваше  интерес към  нашата храна, когато приемаше храната, която му давах. Разбира се, посъветвайте се с педиатъра с кои храни е добре да започнете и какво не е удачно да давате, спазвайте и указанията на етикетите на готовите пюрета, ако предпочетете такива, за след кой месец на бебето е продукта. А и детето ви само ще си покаже, ако му дадете твърде рано, то просто няма да приеме храната.
Готови или домашни пюрета? Отново зависи от детето. Някои деца не желаят да ядат приготвени от вас пюрета, други не искат купешки. Зависи също и от вашето желание и материални възможности. Важното е да изберете този начин, който ви устройва.
Какви храни в кой месец да дадете? Винаги ще се намери някой да бъде възмутен, че сте дали на детето си еди-какво си твърде рано. Или пък защо вече не давате еди-какво си . Изобщо не се чувствайте виновни. Едни деца на дадена възраст могат да хапват многокомпонентна и непасирана храна, докато техни връстници се затрудняват с гладко пасирани, еднокомпонентни пюрета. Ако детето приема дадена храна добре и все пак сте съобразили поне с педиатъра дали не е твърде рано за нея, давайте я въпреки чуждото възмущение. Ако пък детето не желае да приема дадена храна, не го насилвайте само защото някой ви е посъветвал така. Тъпченето насила по мое мнение ще събужда само отрицателни емоции у детето, щом се сети за хранене и ще ви е още по-трудно да го приучите на твърда храна. Един съвет от мен към майките, чиито деца отказват да хапват повечето от нещата, които им предлагат – ако има някаква храна, която те приемат с охота, добавяйте я към всичко, което им давате, за да приемат и друга храна, като постепенно намалявате количество любима храна за сметка на другата. Ще е идеално, ако има харесва да си хапват тиква, морков или друга подобна храна, която можете да смесите и с плодово, и със зеленчуково пюре. За моя син такъв вълшебен ефект имаше тиквата.
Какъвто и начин за хранене на детето си да изберете и ако то  го понася, не го променяйте, заради временно дошли на гости свекърви, майки, лели и други роднини. В крайна сметка, детето е ваше и не сте длъжни да угаждате на никого с начина, по който го отглеждате.

Педиатъра

Малко са тези случаи, в които ще попаднете на педиатър, чието мнение винаги на сто процента ще съвпада с вашето. Важно е, според мен, обаче поне в общи линии да изберете педиатър, с който имате сходни виждания, за да не се превръщат детските консултации в повод за неприятни емоции. Ако например предпочитате изключителното кърмене и късното захранване, лекар, който от втория месец ще ви кара да давате сок от ябълка на детето си, определено ще ви скъса нервите. Изберете лекар, чиито методи съвпадат с желанието ви,  с който можете да разговаряте спокойно, да се чувствате удобно да задавате всякакви въпроси и не на последно място – поне в повечето от случаите да имате доверие на това, което лекаря ви казва, а не след всяко посещение при него да се ровите в интернет или да разпитвате приятелки за второ мнение. Няма нищо лошо в това да се информирате, но трябва да можете да разчитате на мнението на човека, който основно се грижи за здравето на детето ви. А и сравняването на мнения понякога може само да ви обърка – колкото педиатри, толкова препоръки. Например киселото мляко – много лекари не го препоръчват преди навършване на годинка, а моя педиатър го препоръча, когато сина ми беше на 7 месеца. Което не значи, че някое от тези две мнения е грешно, ако детето ви все още приема достатъчно количество мляко чрез адаптирано мляко или кърма, няма нужда от кисело мляко, но моя седем месечен тогава син отказваше гърда и шише с биберон и това беше единствения начин да приема мляко под някаква форма, така че за него това беше удачно решение.

Дрехите

Още с първите ни разходки, половината хора, които срещахме по улицата ме засипваха с възклицания „Много дебело е облечен, ще се изпоти!”, „Много тънко е облечен, ще настине!”, „Защо е завит?”, „Защо не е завит?” и така нататък. Отминавайте подобни забележки с усмивка, винаги ще се намери кой да ви каже нещо по въпроса. Ако детето ви не е нервно и си стои спокойно в количката, значи нито му е топло, нито му е студено. Съдейки и по себе си, със сигурност можете да прецените кога да облечете къс ръкав на бебето или пък да му вържете вълнен шал. За всеки случай винаги носете със себе си различни видове дрехи, с които да преоблечете детето, ако температурата се повиши или понижи, докато сте навън.
Какъв тип дрехи да предпочетете? Какъвто ви е удобно. Ако имате енергия и желание за това, нагласяйте детенцето със подходящо съчетани дрехи, които копират тези на възрастните. Ако пък нямате, обличайте си го с типично бебешки дрешки. Който и стил да ви харесва повече за бебето, най-важното е, според мен, на детето да  му е удобно и да не се влияете от това, че някой ще ви каже, че сте старомодни или пък твърде модерни. Обличайте детето и според случая. Ако например отивате на детска консултация, изберете дрехи, които се събличат и обличат лесно, за да не затруднявате допълнително себе си и детето.

Суеверия и традиции

Точно относно суеверията, традициите и бабините деветини като че ли валят най-много съвети от околните – „Не си подстригвай косата докато си бременна.”, „Чужди хора да не виждат детето първите 40 дни.”, „Бебешки дрехи да не замръкват вечер на простора.”, „ На 40-тия ден се прави погача на бебето.” и още, и още… Много от тези препоръки имат логично обяснение, например това да не се показва бебето 40 дни на никого, просто непосредствено след раждането то се превъзбужда от срещи с непознати и става неспокойно. Аз обаче трудно можех да си представя да стоя 40 дни с бебето вкъщи, особено имайки предвид, че живея в апартамент(все пак навремето хората са живеели вкъщи и през тази 40-дневна забрана са можели да изведат детето си на двора). Много хора мислят като мен и спазването на подобни неща ми се струва загуба на време и излишно ангажиране. Ако спадате в тази група майки, не губете енергия, за да направите всеки ритуал, за който ви е предупредила баба ви или някоя възрастна съседка. Бебето ви ще оцелее и без червен конец със синьо мънисто на ръката. Ако обаче се притеснявате, че неспазвайки тези неща, дърпате дявола за опашката, можете преспокойно да се придържате към традициите и повелите. И не обръщайте внимание на тези, които ви наричат старомодна, по-важно е да се чувствате спокойно и да премахнете излишните притеснения. А и спазвайки една традиция, не значи че трябва да се ангажирате и със всички останали, правете тези неща, за които имате желание.

Разбира се, има много други въпроси, по които ще ви залеят с безброй разнородни съвети. Целта на цялото ми словоизлияние е да ви посъветвам, да се водите предимно от инстинктите си и от развитието на бебето си, без да се притеснявате толкова от това, какво ще прочетете в интернет или ще ви посъветва някоя приятелка. Винаги ще има мнения различни от вашето и не значи, че те са грешни. Просто всяко дете е различно и това, което е добро за чуждото бебе, може да не е приложимо за вашето. Отминавайте с усмивка настоятелните съветници и правете това, което ви се струва редно и което е най-удачно за вашето дете.

И последно – веднъж били на мястото на съветваната, не бързайте да се превръщате в съветваща, когато ваша приятелка или близка забременее и роди след вас. Споменете си как сте се чувствали вие, докато са ви обяснявали, че начина, по който гледате детето си е неправилен. Давайте мнение, когато ви го поискат или когато считате, че здравето на детето е застрашено от незнанието на майка му. И помнете, че не е задължително това, което е било подходящо за вашето дете, да е подходящо за детето на приятелката ви, казвайте „Аз правих така..”, „Аз бих процедирала така…”, а не „Задължително направи това!” или „Не го правиш както трябва.” Или ще се превърнете в онези хора, които майките отбягват, за да не ги изнервят.

текст: Всичко за детето
автор: Събина Брайчева(Rois)
снимки: интернет

About Rois

Ithil' quessir or Moon elf, mum of the Moon prince and artist.

3 comments

  1. Pingback: Как да оцелеем в гората от съвети? « Всичко за детето « Rois

  2. *Poli*

    Koко истини на едно място… поне половината неща от описаните по-горе се случват на всяка майка… а последното е чудесно напомняне за настоящите майки!

    • Съвсем по преживяно е статията, предполагах. че и други майки ще си припомнят как са ги съветвали, особено тези, които сме с едно детенце, първия път като че ли най обръщаме внимание на чуждите изказвания, майките на две и повече деца ми се струват много по-претръпнали🙂 . Поли, радвам се, че ти харесва текста.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: