Комуникацията с бебето през погледа на майка на едно дете и половина

В интернет пространството има безкрайно много информация за това как да общуваме с децата си, как да ги възпитаваме. Част от тази информация е базирана на опита на психолози, друга част е написана от хора, които дори не са виждали деца.
Е, аз реших да споделя своята гледна точка от опита на майка на едно дете и половина.🙂
Създаването и отглеждането на дете е отговорна работа. От нас зависи какви ще станат децата ни в зависимост от това как общуваме с тях.

Комуникацията с бебето започва още преди то да се роди, но тя е най-важна след като се роди. Е, тогава със сигурност вие ще сте вечно уморени и ще гледате да си „крадете“ време за почивка, но между „кражбите“ е хубаво активно да общувате с бебето. Важно е това да се прави с желание и от ДВЕТЕ страни, иначе няма смисъл… комуникацията се „чупи“. Когато и вие и вашето бебе сте в настроение общуването става с лекота. Говорете си за всичко и то не по бебешки. Дръжте се с бебето като с равен. Мислите си, че то не ви разбира, но много се лъжете. То може и да не разбира думите, които му казвате, но ви усеща вас и настроението ви. Думите са нещото, което то ще усвои с времето и от вас зависи как ще стане това. Ако искате бебето ви да говори „бебешки“, му говорете на бебешки език; ако искате бебето ви да изговаря думите нормално и правилно – изговаряйте му думите такива каквито са.

И така бавно и постепенно си минава времето, вие не сте и усетили как то се е правърнало в едно малко 6-месечно човече. Вече идва моментът, в който можете по-активно да изграждате представата му за света. Започнете да говорите по-описателно – конкретизирайте формите и цветовете на предметите. Примерно: „Подай ми, моля, жълтото пате“ или “ къде е червеният куб?“. Дайте на детето да разглежда пъстра книжка с животни. Казвайте му кое животно какъв звук издава. Купете му един леген – нека си слага и вади играчките от него. Ще му е много забавно, а вие през това време може спокойно да изпиете дневната си доза кафе и да поговорите с приятелка по телефона на тема различна от бебешката. Това са само малка част от нещата, които биха били интересни на едно бебе. Ваша задача е спрямо вашето дете да откриете собствени занимания, които са му интересни. Човек се развива спрямо собствените си интереси, а не от наложени стереотипи.

Вие сте длъжни да му предлагате различна информация, а то само да избира с какво да се занимава. Винаги бебето води парада.🙂 Ние само следваме неговите желания. В днешно време има хиляди видове обучителни играчки за бебета. Избирайте такива, които ще научат бебето на нещо конкретно, а не просто поредната играчка на производителя.
Когато играете и общувате, пускайте музика. Така ще ви е забавно и на вас и на вашето бебе. Ще изградите и музикални предпочитания у детето. Ако пеете добре, може и да му попеете; ако не пеете добре – поне гледайте да не го разплачете.🙂

Винаги се отзовавайте на плачещо бебе. Това е единственият му начин то да изрази недоволството си от нещо. Не мислете, че ще го „разлигавите“ като го гушкате ревящо. Точно напротив – давате му незаменима сигурност в това, че не е само на този свят и има кой да му помогне да преодолее това, което не му е приятно в момента. „Разглезване“ може да се получи на много по-късен етап от живота на ДЕТЕТО, а не бебето. Но всичко зависи от вас и вашето отношение. Трябва да се познават границите – до къде се простира желанието за удовлетворяване на нужда и желанието за налагане на определен тип поведение.

Сега пред вас се е отворил един обширен свят, светът на вашето дете, който вие трябва да направите интересен и забавен. Със сигурност ще има моменти, в които ще ви се иска да имате минутка лично време за вас или пък да свършите досадната домакинска работа. Тогава на помощ може да повикате едно обучително филмче. Има много такива филмчета, но съм длъжна да ви предопредя – подбирайте добрите, тези, които ще научат на нещо детето ви. Тези, които са направени от хора, които си разбират от работата и знаят как да подходят визуално към предоставената информация. Обяснявайте на детето какво вижда на екрана. Говорете му.

Да, след като се роди бебето ежедневното говорене става неразделна част от живота ви. Даже противно на вижданията ви до момента ще ви се иска да има момент, в който поне малко да помълчите.
Ако имате по-голямо дете може да го помолите да почете книжка на бебето – така хем ще заздравяват връзката помежду си, хем няма да им е скучно, пък и вие ще сте „шапка на тояга“ през това време. Но винаги наблюдавайте децата, не ги изпускайте от поглед, че на по-голямото може да му хрумне някоя щура идея, която да иска да осъществи върху по-малкото🙂
За да не се почувствате отегчени от безкрайните поучения ще спра до тук с пожеланието да намерите точен и верен подход към собственото си дете, така че обстановката да е усмихната и спокойна. Може да ви предстоят доста моменти, в които ще се изнервяте, за това се наслаждавайте на спокойствието с бебето сега!

текст: Таня за Всичко за детето

About LadyDiDi

Mommy to a little princess since 30th April 2011 * Restless soul with colourful thoughts * Bulgarian living in the UK *

3 comments

  1. Много добър текст, съгласна съм напълно. Мисля си, че книгите и съветите са просто ориентир, но всъщност всяка майка интуитивно знае кое е най-доброто общуване с детето й. Въпросът е, да се научи да слуша интуицията си. Не, че на мен ми се получава всеки път де :)… Което ми напомня, че пак ме викат в училище

    • Джулия, ние сме на бебешка вълна очевидно, но можеш да ни отвориш очите и за тийновете🙂 Хайде да е за последно този път викането в училище😉

      • Ааа, и на мен ми е мисълта за бебетата, просто се присетих, че ме викат в у-ще. Ма кат си познавам майката на детето, това привикване никак няма да е последно🙂

        Иначе баш за бебоците ми е мисълта за интуицията. Тогава още не знаем какви са техните интереси, какви са спецификите на общуването и т.н. Е, затова си имаме една гола интуицията🙂

        Между другото наистина е добре да не спираме бебето да опознава света, а ние да вървим след него и интересите му. Спомням си, че с дъщеря ми сме изследвали шкафове чрез цялостно изваждане и прибиране по няколко пъти на ден. Тя знаеше къде може и къде не може да се пипа, знаеше защо не може да се пипа (не че е някакъв гений, а просто ми излизаха пришки на езика да повтарям – то май и до днес така), та всъщност аз нямах заключени шкафове, а битовата химия си беше съвсем достъпна – просто не беше интересна🙂

        Отплеснах се! Отдавна съм се откъснала от бебешкия живот, но имам племенник на годинка. Досаждам, защото ми е приятно тук🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: