Аномални деца

 

Децата олигофрени (слабоумни) се отличават с по-малка или по-голяма психическа недоразвитост, затова се наричат с термина бавноразвиващи се. Различават се три степени на олигофренията:

– Най-ниската степен са идиотите, които не могат да се научат да говорят и да пишат, не са способни да бъдат ограмотявани и нямат възможност да се самообслужват при задоволяване на своите нужди.

– Втората степен на олигофрения са имбецилите, които имат възможност да усвоят елементарна, често неправилна реч, да придобият чрез системна тренировка елементарни трудови навици и привички за самообслужване и стереотипни професионални дейности.

– Сравнително по-леките случаи на олигофрения са страдащите от дебилност. Децата дебили се обучават в специални, помощни училища, в които могат да усвоят не само говорната, но и писмената реч, могат да се обучават по специално пригодена програма на основното училище и да се подготвят за елементарна ртудово-професионална дейност. Често пъти те са много близко до долната граница на нормалното развитие и е трудно да се разграничат, ако не се направи специално изследване.

Отделна разновидност на слабоумието е кретенизмът, който е свързан с разстройството на щитовидната жлеза при липса на йод във водата и храната. Умственото равнище на кретените може да варира от идиотизъм до дебилност.

Всички категории олигофренни деца се отличават с неправилно телосложение – много нисък или много висок ръст, несъразмерно дълги ръце, асиметрично оформяне на черепа, много ниско и полегато чело. Имат деформация на сетивните органи – неравномерно развити ушни миди, несиметрично разположени очи. Към симптомите на олигофренията се отнася разстройството на движенията – точността и координацията на движенията, което затруднява обикновените операции като закопчаване, връзване, изкачване и слизане по стълби. Развитието на речта е много забавено, има трудности в говора от различна степен, неправилно произнасяне на някои звукове, заместване на една съгласна с друга, ограничен речник, бедни изрази.

Към категорията на проблемни деца със заболявания се отнасят и лишените от слух и зрение – глухите и слепите, а също и сляпо-глухонемите деца. За разлика от олигофрените, тези деца обикновено имат нормално умствено развитие, но се нуждаят от обучение в специални училища и специализирано обучение и възпитание. При правилна учебно-възпитателна работа, съобразена с техния недостатък, тези деца се развиват нормално и могат да проявят някои специални особености, какъвто е случаят със слепите, които се проявяват в областта на музиката.

Към разстройствата на речта могат да се отнесат децата, които имат различни разстройства на речта, т. нар. логопатии. Главните, най-често срещаните са: пелтечене и заекване.

В пелтеченето се обхващат следните недостатъци: Липса на някои звукове, изопачено произнасяне на звукове, заменяне на някои звукове с други, пропускане и недоизговаряне на звукове и срички, носово-гъгнесто произношение. Причините за пелтеченето са не толкова от анатомични-физиологически, колкото от психо-педагогически характер.

Заекването се явява най-често през предучилищната и ранната училищна възраст. При него няма ограничени деформации, а само леко функционално разстройство на нервната система. Появява се след някое необичайно напрежение от силен страх, голяма умора или през време на продължително тежко заболяване.

About vesenceto

www.vmareva.com

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: